автор: Albatros

Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек.

По цяла нощ говори си с морето.
И топли се – на варненския фар.
Релето му зацепва на заето –
пред всяка милостиня става звяр.

Понякога седим – и пием бира,
загледани в безкрайните вълни.
Щастлив съм, че отлично ме разбира.
И стиховете мои ги цени.

Смален от съжаления, нехае! –
че зъзне неразбран, пиян и слаб.
Изтеглил бих дори валутен заем,
за да му купя в "Billa" къшей хляб.

Свещица пали, влезе ли във храма.
И кръсти се, когато срещне поп.
Веднъж ми каза: – Всичко е измама! –
и му повярвах. Вярвам му до гроб.

И вече знам – в живота ми предишен,
а пък и днес! – не всичко е пари.
Той – Лудият на Варна! – тихо пише
ей тия мои стихчета в зори.