автор: Lombardi

За Еди времето минаваше неусетно. Обожаваше 3-те км тичане , закуската и сутрешното преброяване. Обожаваше майора с бенката на задника и тъпите му военни лозунги. Обожаваше да блъска крака на плаца с часове под парещото слънце или под кучешкият студ. Толкова обожаваше всичко че започна да му става скучно.
- Крис, скучно ми е .

Докато лейтенант Пади обясняваше необяснимото в класната стая, Крис се опитваше да намери рима на думата шизофрения. Беше установил че писането на изключително депресиращи и крайно песимистични стихове му помага да подобри настроението си и му дава вяра в утрешният ден. А това че лейтенант Пади говореше за стратегии, масивни удари и унищожаване на врага му действаше много позитивно в артистичните му изяви.
- Намери ми друга дума за шизофрения – опита се да разсее скуката на колегата си Крис.
- Намери ми друга дума за домат – Еди не разбираше защо след като има една точна и ясна дума за нещо , се налага да си усложняваш живота. Лейтенант Пади обяви края на кървавата си лекция и всички облекчено се отправиха към следващата зала , където майора с бенката на задника за пореден път ще обясняваше що е танк и какво може да се прави с него. Еди седна замислено, харесваше Крис от първият ден но си даваше сметка че нещо не му е наред и реши да му помогне. Стоунхенд изплезил език, усърдно си записваше мъдрите думи на майора като кимаше разбиращо на неща като „ двигател, клапани, дуло и вериги „ докато Рокфорд беше зает да не прави нищо. Така че Еди реши да се обърне за помощ към Дейвид.
- Какво мислиш за Крис ? Не ми изглежда добре
- Наред си е – сви рамене Дейвид – нищо му няма
- А Стоунхенд ? Не ти ли изглежда малко съмнителен ?
- И той е наред , спокойно братко, всичко е ок тука, всичко е под контрол .
На Еди му дожаля , нещастника беше непоправим оптимист и реши да му даде още един шанс
- Крис ме пита за друга дума на шизофрения
Дейвид се усмихна нервно.
- Не знам какво е шизофрения
- И аз не знам – откровено му отговори Еди – но явно е нещо важно щом Крис му търси друга дума . Да му предложим нещо ?
Двамата потънаха в размишления , докато майора с бенката на задника продължаваше да залива с технически нечистотии бъдещите масови убийци.
Крис фиксираше майора право в очите и се опитваше да разбере откъде идва жаждата му за мъст към несъществуващите врагове. За Крис , мозъка на майора бе пълна загадка, представяше си как се връща след работа в къщи и обяснява на жената колко несъществуващи врагове е изтрепал и с каква стратегия ще спечели несъществуващата война.
- Какво ще кажеш за френияшизо ?
Крис изгледа смаяно тържествуващият Еди, който по необходимост се бе превърнал в най добрият му приятел. Всъщност, най добрият му приятел бе останал извън стените на извратеното училище и на Крис му се бе паднал Еди, който не бе никаква загадка за разлика от майора с бенката на задника.
- Френияшизо ? Гениално , как ти хрумна ?
- Хрумна и на двама ни – Дейвид не искаше да изпуска успеха – погледнете Стоунхенд .
Последният , влязъл в ролята на оглупял доберман бе вперил очи в господаря и повелителя и записваше всяка дума излязла от устата му.
- Нещо неясно ? - зададе реторичен въпрос майора .
Стоунхенд истерично замаха с ръка и командващия го намрази от пръв поглед .
- Кога ще караме истински танкове ?
Майора с бенката на задника измърмори нещо гадно и се изнесе от стаята, като си отбеляза да обезглави Стоунхенд при първият възможен момент. Лейтенантите Пади и Пигълтън строиха новобранците на плаца.
- Господа , минаха 6 месеца от вашето обучение . Днес за първи път ще видите жив танк. Качвайте се на камионите , отиваме на полигона .
За двамата лейтенанти , полигона бе едно от най ужасните места на света. Мръсно гадно и кално , пълно с така ненавижданите от тях танкове . Но днес щяха да стоят само няколко часа и това бе приемливо. Друг бе въпроса когато започнеха практика с кормуване и стрелба. Лейтенант Пигълтън всяка вечер се молеше Бог да порази всички новобранци с чума или нещо подобно и да избегне злата участ. За лейтенант Пади нещата бяха много по прости, всяка година по това време си взимаше отпуска, седеше с бира ръка на плажа и злорадстваше до дъното на душата си. До полигона имаше 20 мин и Еди използва времето да разшири мирогледа си. Седна до един слаб и мургав новобранец за когото злите езици говореха че знаел китайски . Еди се загледа мило в черните му очи с надежда да се запознаят и да научи и той китайски . Виждаше се много шик говорещ и на друг език .
- Какво си се облещил насреща ми ?
Еди се изуми .
- Говориш моя език ?
Мургавият погледна невярващо опонента си .
- Ти не си нормален .
Еди живна малко. Всеки който оценяваше ситуацията реално, бе достоен да му бъде приятел.
- Аз съм Еди – протегна ръка
- Кристос – недоверчиво отвърна мургавия – нали знаеш че не си наред ?
- Тука всички сме ненормални но това е в реда на нещата. Така че ако срещнеш някой нормален или който поне претендира за това , пази се – мъдро го инструктира Еди
Кристос намери логиката му за малко странна , но оцени по достойнство факта че някой поне има мнение за това което се случва тука.
- Може и така да е, зависи от гледната точка .
- Ще те запозная с Рокфорд, той има една точка и постоянно гледа в нея , ще ти хареса. Казват че знаеш китайски ?
На Кристос му бе писнало да го питат дали знае китайски . Всъщност знаеше френски но за да не му досаждат беше разпространил че знае китайски.
- Да , знам китайски но от френски нищо не разбирам – застрахова се лингвиста .
- Със същият успех можеше да кажеш че знаеш и арабски, та кой знае нещо тука – успокои го Еди
Камионите спряха и дивашките крясъци на лейтенантите принудиха двамата да прекъснат интелектуалният си разговор. Новобранците зашляпаха из калта и се подредиха. Лейтенант Пади смело нагази , представяйки си горещи плажове и студена бира. Махна с ръка за докарат няколко танка .
- Ами това е – безразлично сви рамене лейтенанта и остави новобранците на собствените им мисли.
Стоунхенд с изплезен език доволно потриваше ръце, вече си представяше как стоварва гръмове и мълнии върху главите на нищо не подозиращите врагове, докато Рокфорд имаше същите идеи като
лейтенант Пади.
Крис и Еди се спогледаха смутено :
- Това ли било ? Куп желязо с гигантски чеп отпред.
Крис тъжно поклати глава но тъй като война нямаше да има, му стана интересно .
- Стоунхенд , как се нарича дългото нещо , заварено отпред ?
- Дуло , през него се изстрелват снарядите.
- И защо е само едно ? – строго попита Крис.
Стоунхенд се смути и пъпките му за пулсираха. Беше се влюбил в танка от пръв поглед а Крис му намираше кусури.
- Мисля защото така е по естетически но знам ли
Лейтенант Пади разпредели хората по някакъв случаен според Еди принцип но го формулира под думата „екипажи от 4 човека“ .
- В спалното сме 5 човека, защо екипажа да е от 4 ?
- Има командир, стрелец, пълнач и механик – водач – доволно из рецитира Стоунхенд мъдрите думи на майора .
Има какво ? – изумено възкликна Еди , техническата част му бе убягнала напълно .
- Въпроса е какво липсва а не какво има ? – мъдро заключи Крис – Липсва петият член на екипажа , това е.
- Каквото такова , да си разделим длъжностите – обобщи Дейвид .
Настъпи тягостно мълчание, освен Стоунхенд може би, никой нямаше на представа за какво става въпрос. Крис реши че трябва да се започне от някъде.
- Какво прави механика ?
- Механика е шофьора на танка – поучително изгледа всички Стоунхенд – той кара танка напред и назад , понякога завива даже .
- Тогава аз ще съм механик – отсече Крис , досега не бе карал нищо на колела , вериги или платна и идеята му се струваше доста забавна. – Дейвид ?
- Аз ще стрелям , много съм добър
- Стрелял ли си досега ?
- Не, но ако бях щях да бъда много добър .
Еди намери логиката на стрелеца доста странна но какво пък, всеки с дарбите си .
- Аз ще командвам а Рокфорд ще е пълни нещото . Това е.
-Ехо , ами аз – възмути се Стоунхенд
- Ще бъдеш водач – изкомандва го Еди – сам каза че има механик – водач , така че Крис ще е механик, а ти водач .
Стоунхенд извъртя възмутено очи към небето:
- Това е една длъжност бе хора.
Командира снизходително го потупа по главата, горкият нищо не разбираше от танкови и екипажи.
- Водача е подчинен на механика , затова се казва механик-водач а не обратното. Задълженията му са да тича пред танка и го води , да направлява , да му посочва къде е врага. – Еди искрено се забавляваше от сгърчената физиономия на Стоунхенд – ти ще си кучето на екипажа, ще тичаш напред назад, ще душиш и когато видиш враг ще лаеш и ще мяткаш с опашка.
- Хрътката Стоунхенд – развълнувано го прегърна Дейвид , докато Крис тържествено му стисна ръката.
- Ще спасиш много животи .
- Имате ли на представа за какво говорите – истерично се разпищя Стоунхенд , беше следил много внимателно лекциите на майора с бенката на задника и се притесни да не е изпуснал нещо.
- Ни най малко – успокои го Еди ...