автор: Icy

Започвам да харесвам как се рея
над собствената жалка суета.
Не се нуждая повече от нея.
Отне ми време да го разбера.

Спокойно се потапям във покоя,
за който непрекъснато мечтах.
Макар че тишината пак е моя,
от нея не изпитвам вече страх.

И плавно се понасям във простора -
танцуващ с вятъра обрулен лист.
Забравям в танца всякаква умора.
И се завръщам - пламенен и чист.