автор: Albatros

Живее в мен едно добро човече и нищо съвестта му не гризе,
и биричка си сръбва всяка вечер – и много често пие без мезе,
прощава с кеф отминалите болки, посреща неизбежните беди,
върти безкрайни римни обиколки и стихчета по цяла нощ реди,
навярно нещо светло ви вещае? – макар че са оракулите кът,

красивото на този свят безкраен таи се във безкрайния ни път,
понякога на рамото ви плаче, простете му? – то е така добро –
сълзата му – търкулнато петаче, не чини крина злато и сребро,
то, мили хора, просто ви обича, в кандилцето долива пръст елей –
и всяка сутрин песента му птича събужда ви със тихичко здравей!