автор: niknolt

Когато гори от обич сърцето
и пее душата песента на любовта ,
ние седим на пясъка до морето ,
двама щастливи и влюбени ,
съзерцавайки изгрева от брега.

Вълните пригласят на нашата песен ,
идвайки срещу нас вълна след вълна
и краката ни боси обливат , разпенени
със солената морска вода.

Аз те поглеждам в очите искрящи ,
погалвам нежно прекрасната ти коса ,
целувам твоите устни , горещи и
страстни и двамата тръпнещи , жадни
усещаме трепета в нашите сърца.

Без думи изричам с очите обичам те ,
не искам да свършва магията на мига ,
подарявам ти нежна алена роза и
чусвствам с душата си , че ти си
единствена моя съдба!

Бризът подхваща красивата песен
и я отнася надлъж и нашир по света ,
за да могат и други сърца , като нашите
от любов опиянени , да пият
от тази чиста жива вода!