автор: Albatros

... посоките на този свят са пет, последната отвежда във Всемира,
роденият със участ на поет – дори отвъд да иде! – не умира,
събужда ни по третите петли, със Сънчо вечер води ни в горици,
ако душата много ви боли, превързва я със сенчици на птици,
ще ни почерпи чаша със мерло, или – додето тънък вятър свирка,

със старичкото свое колело ще профучи край зимната ни спирка,
ще милне с обич някое момче, обелило колянце връз паважа,
когато меко слънце напече, ще слезе край тръстиките на плажа,
безгрижен хахо, даже лековат, неприложим, направо безполезник! –
върви поетът в този смахнат свят и ни реди пространствата си звездни.