2000 години минаха от нашия потоп,
2000 години минаха от нашия спомен,
2000 години минаха от нашите подвизи,
философи, песни, учения, традиции, дух,
сега пръснати по балкана на част по част.
Някъде в някоя тъмна част на балкана един
мъжки дух се опитва да обладава, едно малко
момче, с ръце скелетни, с крака огризани,
недохранени, опитващи се да защити своя
мисъл, своя воля и предпочитание.
„Демон! Ти си демон, син на сатаната!“ -
Клета учителко, как може да кажеш на това
дете, че прави само грях, как така реши, че
той не знае какво прави, защо го оставяш на
малки вълчета да го изядат? Къде е твоят ум?
„Аз съм роден момче! Дори да съм дете,
моят ум тепърва ще тлее сажди над всичко,
което смята за зле! Без доказателства, ти си
само една съскаща змия! Змей да дойде, аз
ще пробия негово сърце!“ – Клето дете…
Уви мъжкия спартански дух можеше само да
гледа един многото си наследници, как той
бива убивам от собствените си хора, от
своите рожби, които са изпълнени с омраза,
като тяхна грозна маска - каква дяволска шега.