Ти помниш ли, аз някога ти писах:
"Налей си вино, чашата вдигни!"
И явно този ден си го орисах -
за нас да пием, но да сме сами...
Налей си вино пак, любима моя.
Годината приключва - като сън.
Във него бяхме, да, но всеки в своя
и будехме се често и без звън.
За Новата година да отпием
и мислите да срещнем - без тъга.
Сърцата си за миг да ги открием
и стоплим с чудо, ставащо сега.
Тъгата нека в Старата да скита
и Болката, прощавай, да умре.
Ще я прелея с вино, може къшей пита
на странник някой да се раздаде,
за да почива в мир. Без нея ще живеем.
Ще я замести с радост Радостта.
И в хора може заедно да пеем
любими песни там от младостта.
Годината да бъде все щастлива,
усмихната да бъдеш все и ти.
Наздраве за Надежда! Да е жива!
И да се сбъдват твоите мечти!