автор: Deida

Пороите обичат да притичват
Когато неочаквано гърми
Тогава във чадърче на кокиче
Се скриват две намокрени мечти

И докато на завет се затулят
И дорде се на сушинка стаят
И след като в светът се опашкулят
В избликналата светлина струят

Ще ни разкажат приказката нова
Запазила си многоцветността
Конкретното отдавна бе готово
Да бъде трето във възможността

Героите били се уморили
Препускайки сред бесните вълни
И блъскали се гъсто като прилив
Извайвали омайващи черти

Усмихвали се тихичко когато
Разплисквани в изискан водопад
Реките златни влели се богато
В морета от ответен благодат

Лъчите светли леят се задружно
Раздават на водата отражения
И образците в образи ненужни
Откриват пак измамните видения

——————

Героите били се уморили
Препускайки сред бесните вълни
Дали и те се блъскат като прилив
Докато ваят своите черти
Дали и те усмихват се когато
Разплискват се в изискан водопад
Реките златни вливат се богато
В морета от ответен благодат
Лъчите светли леят се задружно
Раздават на водата отражения
Но колко образци ще бъдат нужни
Да преценим гората от внушения

Пороите обичат да притичват
Когато неочаквано гърми
Тогава във чадърче на кокиче
Се скриват две объркани мечти
Дорде на завет правда се затули
Докле на сушина се вяра свре
И след като в света се опашкули
Избликналата светлина дойде
И ни разказа приказката нова
Запазила се в многоцветността
Конкретното отдавна бе готово
Да бъде трето във възможността