автор: Albatros

... още съм жив! – и не знам докога
в низи от изгреви – мъртвородени,
Бог ще ме води – и мен? – по брега –
пътник, дошъл от незнайни Вселени.

Вече не знам за какво бях дошъл? –
блага душица протегнах за обич.
В свят, в който братец за брата е вълк.
В свят, в който всички сме нечии роби.

Спра ли пред портите с Райски обков,
ми забравете мечтите нелепи?
Аз бях прашинка небесна Любов,
тихо слетяла във вашите шепи.