автор: Albatros

... дали защото мъжкото ми лято
покри го вече есенна слана,
със себе си – в allegro moderato –
живея в мир, покой и светлина,
отдавна ми омръзна да печеля
безсмислени пунически войни,
и като Бог почивам си в неделя,
и всяка глътка въздух ми сладни,
простих се вече с не една химера,
и птиците изпращам есенес –

загърбил невъзможното си вчера,
усмихвам се на праведното днес,
наясно съм защо денят ми грейва,
и залезът защо ми стелва плащ,
със сенчицата своя ненадейна
четем си всяка вечер „Отче наш!”,
тъй благо е, че Бог ми даде време
да се науча що е доброта –
щом дойде ред душата да ми вземе,
да си отида с обич от света.