Душата ми премръзнал коледар
Душата ми премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля,
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист,
елхите са високо и далече...
разлиства тя небето лист по лист,
Луната ѝ прилича на геврече.
И тихо благославя всеки праг,
с добрите думи. Бог я е орисал,
да бъде скитник. Гост невидим, драг,
прозрял, че само с обич има смисъл,
да извървиш до онзи кръстопът,
където може връщане да няма,
живота си, че всъщност няма смърт,
щом в теб живеят Коледа и мама...