... все по-успокоен – и благ,
дори и някак си по-мъдър,
седя на своя къщен праг –
с надежда утре пак да бъда,
да грейне слънцето добро
и всяка живинка да стопли,
и – стиснал пачето перо,
да си зачеркна всички вопли,
мислител на Огюст Роден,
мъдрец – досущ Мевляна Руми,
простил за всичко – и простен,
да се раздам на хляб от думи,
да стелна своята бохча
на друмника – и на бедняка,
и кротко да си помълча,
защото знам какво ме чака –
а то са бездни пустота! –
в които ще съм просто Никой.
В мълчанията на света
за миг Любов ще ви повикам.