автор: Patrizzia

Сняг вали и вали, и небето високо се вдига
и разтваря невидими двери, за всеки от нас.
Белотата е лист от сияйна нечетена книга,
срича тихо молитва декември пак с вятърен глас.

От сребристи крила китят ангели пух из Всемира,
тиха, бяла е зимата, спомен от нявга за миг.
И звезда Витлеемска тъми безпросветни раздира,
в топли ясли доброто се ражда с победния вик.

Пренаселена тази земя от понтийски пилати,
се задъхва отдавна, от болка превила гръбнак.
Бог е благ и добър благослов и любов ни изпрати.
Вакло агне сред вълците слепи за Божия знак.

Само силната вяра, по грешния свят засияла,
ще пробуди човечност и обич, и детски копнеж.
Колко тихо е вън! И земята е девствено бяла.
Божи сине, роди се, надежда и път да дадеш.