автор: Albatros

... болката е мярка за душа – тъй веднъж насън ми рече мама,
адски ме боли, като греша, млъквам – и се правя, че ме няма,
уж – на светлината съм жених, уж – пера кирливите си ризи,
цял ден болки в своя дълъг стих, грехове редя на тежки низи,
в кукувичи прежди, през бодил, под мълниеносни небосводи

аз за всички болки съм простил, пътят в благи залези ме води,
нивга срещу братец по света не издигнах нож и тежка брадва,
сигурно и моят стар баща се е вгледал в мен – и ми се радва,
въгленче ли стисна без маша, кътам го – надеждица в десница,
болките на този свят теша – цял живот с разперена душица.