Мила мамо, моя обична майчице, толкова ми липсваш. Ти беше весела, засмяна, въпреки трагедията голяма. За нас със сестра ми, ти изтърпя толкова много операции, едната беше повече от 7 часа, трима души лекари са се сменили и пот от челата им се е леела, а ти си търпяла всичко това...
Когато бях дете в пансиона, сама уплашена и притеснителна, получавах аз писма от теб. Ти с лявата си ръка си ми писала и то наобратно буквите, а аз стъпила на столче в коридора го държах срещу огледалото и тъй го четях, а сълзите се стичаха по бузите ми. Ти беше много изтърпяла, а сега ти бяха зашили дясната ръка за стомаха и ти с лявата ми пишеше и всичко ми разказваше. От пансиона ни заведоха на екскурзия из цяла България и в София пристигнахме. Аз отидох да те видя, заведе ме възпитателя Николов и докато те търсехме в стаята, ти дойде и те видях за 10 минути и влизаше на операция, поредната, за кой ли път? Моя мила мамо, на 14 март 1929 година ти си се родила. Толкова ми е мъчно сега, че те няма, да се грижа за теб, както ти си се грижила за мен, моите деца и внуци. Ти ми беше опора и подкрепа в трудния ми живот. Искам да отида и да ти разкажа за Таня и Ани, за Диян, Весилена, Емилиян, Калоян и за палавия ми правнук Кристофър Диян. И за себе си и да ти оставя мартениците, които съм за теб изплела. Ти много обичаше да те с мартеници аз накичвам. О, моя майчице мила, толкова много те обичам и усещам, когато идваш да ме видиш и присядаш на леглото ми... Поклон пред светлата ти памет!!!