автор: poligraf

Не замръкнах под гнездо на славей,
животът ми постла платно нефино,
в кле́щи на съдбата ми корави
не кротнах жалък, не подвих колене.

Осъмвам неудобен и недраг
със правдата в пътеките трънливи,
дарявам прошката на всеки враг,
така подслаждам чашата горчива.

Така живея с вдигната глава,
намерил себе си в словата с рима.
Клошарът под луната ме разбра.
И светулката не ме подмина.

Навярно ще притихна някой ден
във стремето на синята безкрайност,
ще свърна светъл на стиха във плен,
превързал на душата всички рани.