автор: veselinvasilevmd

На Светлето, съпругата ми.

Програмата за днес беше добре подготвена от предния ден, но сутринта Стоя и Веко изпуснаха линейният маршрут до Виктория Колонадес. Досетливата дама се обади на такси. Дойде бързо. Веко се изненада, чакаше традиционно английско такси.
Спря тъмен мерцедес. Млад, любезен мъж слезе, отвори задна врата и си покани клиентите. Това беше нашия сънародник Иван, който от десет години беше основал вип такси фирма и обслужваше с удоволствие българи. Пет минути преди тръгването на автобуса за Уиндзор ги спря на автогарата, снабдиха се с билети и се настаниха удобно за пътуване. Гледката извън големия град беше красива и наситеното зелено успокояваше жадните за красота очи. Бързо сменящата се картина не попречи на Веко да задреме, въпреки непрекъснатия коментар на Стоя: „Погледни там”, „Виж тук”, „Иха”, „Ех”. И тук Всевишният си беше оставил печата върху природата, за да гледаш с удивление, но въпреки усилията да се любува на природата Веко заспа.
И започна да сънува, както винаги, когато душата му беше спокойна, обладана от доброта. Имаше много хора на спирката. Но студентският девиз”никога не пропускай да се качиш”, го мотивира, и тълпата го бутна в автобуса. Настъпи нещо меко. Започна да се изправя, защото от бутането беше почти клекнал. Изправен се оказа тет- а - тет с момиче, очите й бяха влажни. Беше настъпил доста добре кракът й. Започна с канонада от извинения.Тя се опита да му прости с някакви недоизказани, много тихи думи. Сети се, че това е от болката, която беше причинил. Погледна ходилото, дясното стоеше леко повдигнато, още я болеше. Колежка отнесе вниманието му за утрешния семинар, от къде най-добре да чете и на първо място да не забрави лекциите на доцента. Въпреки това, погледа му се насочи към потърпевшата. Започна да я изучава от краката нагоре. Стойката вече беше нормална. Дай боже да е преминала болката. Облечена в бежова права пола над коленете, което отриваше дългите бедра, светлосиня блузка на дискретни миниатюрни цветчета. Разкошна тъмна коса, силно чуплива. Веждите изкусно изписани. Лицето с пъпчици, тип акне, завоалирани прецизно с фон дьо тен. В нея видя, сглобен сексапил, притаен под воал. Тя залови състрадателният му поглед. Устните й леко се отвориха, като че ли за дружелюбна усмивка. Очите, тъмни като малки бадеми, бяха вече спокойни, излъчваха мека топлина и благост. От съзерцанието го отнесе глас от бус уредбата спирка’’ Дубровник’’ и гласа на колежката му, която не слизаше тук и му отправяше любезни пожелания за след обеда.Той се обърна да благодари и застъпя към изхода. Поиска да каже довиждане на момичето, което му беше станало симпатично. Намаше я. И тя слиза на неговата спирка? Огледа се отново. Нито следа.
- Дами и господа, последна спирка Уиндзор - обяви шофьорът. - Веко, слизаме - каза Стоя, като го потупваше нежно по рамото.
Пред тях беше величествения, потаен, гордият с историята си вековен замък Уиндзор. Имаше много за гледане, но подбраха и разгледаха най-привлекателните зали за тях. Кукления дом на Кралица Мери, за да се побере в експозицията, интегрираната инженерна мисъл го бе умалила в мащаб четиридесет и два пъти. Изяществото, пък се беше уютно приютило в залите с порцелан и златни накити. Униформи, облекла, аксесоари, накити и то за кралски особи и други забележителни експонати. От една от терасите погледнаха парка, само тринадесет акра, но като на фототапет, поддържани тревни площи, цветни градини, горски пояси и неголямо езеро. Преминаха още няколко зали, след което изхода ги доведе до параклиса Сент Джордж, разгледаха го като част от ордена на Жартиера, но не му отдадоха поклонническа чест, все пак не беше ортодоксален храм. Излязоха на главната алея с обширна зелена площ, оттам се виждаше голямата бойна кула, а зад нея пилона със знамето на Велика Британия. Беше вдигнато и се рееше тържествено и елегантно. Кралицата беше тук. Погледнаха часовниците, тук всичко ставаше с английска точност. След около четири минути започваше церемониалната смяна на караула и то в пълен блясък. Ето ги гвардейците, черна мечешка шапка, карминено червен кител, тъмен панталон, черни лъснати ботуши. Еднакво облечени и оркестър и рота над 50 воини. Изпитаха удоволствие от пърформанса - помпозен кралски салтанат. И от къде се събраха толкова зрители. Те тръгнаха за следващата забележителна точка, но трудно си пробиваха път, тяхното ”екскюзе ми” почти не им помагаше.
Отидоха в съседния град. Той беше наблизо, от другата страна на Темза, преминаха моста и ето ги в град Итън. Искаха да видят прочутия колеж със същото име, да влязат поне във фоайето, да почувстват духът на науката, да погледнат програмите, по които се учат колежаните. Гардът на входа беше непоколебим. Има в момента срочен тест и входа е забранен. Поразходиха с в градината. Намериха възрастен мъж, дългогодишен озeлeнител, пенсионер отдавна, но идваше да помага - разбраха от неговия разказ по - късно. Ънкъл Джек, така го наричали всички деца от 12 до 18 години, които учели тук.Той помагал и на малките и на големите, с каквото може. Защото децата били отделени от семейната топлота и всичко е трябвало сами да решават и се справят. А тук било трудно. Сроковете на обучение били три, и със срочна вноска по 14, 972 паунда. Гордееше се, че някои от преуспелите вече бивши възпитаници, които са във върховете на бизнеса и политиката, го поздравявали за празниците, дори и с подаръци. Попитаха го дали тук са учили и сега има ли българчета, замисли се и отговори отрицателно. За довиждане ги изненада, знаеше къде се намира страната им. Забързаха след неочакваната приятна среща, за железопътната гара. В началото на перона се спряха да видият локомотива, с който кралското семейство е пристигнало за пръв път в замъка. Парoвоз, с номер 3041,напред в ляво герба на монархията, лъскав, представителен, готов да тръгне!
Настаниха се удобно във вагона - салон и започнаха да гледат природата от ляво и от дясно, много разнообразна, привлекателна за погледа. И лека полека, полека Веко задряма и сладко засънува.
Над главата му в нежен полет се появи митологичния Купидон, с леко пърхащи криле, опъната тетива и готова за изстрелване стрела със златен връх, но не видя посоката на загадъчното послание, защото го събуди силният будилен звук. Ставаше по - късно днес за лекции, но въпреки това се спретна набързо и тръгна. В края на блока след двата входа видя момичето от автобуса, което беше изчезнало.Търси я цели два дни безуспешно.Дали беше фалшива илюзия или не. Разтърка очи, да бе, тя е! Нямаше грешка - с още една по-, голяма от нея дама. Забърза, да не би да се прибере. Изпита усещане за въжделение, сухота в устата, стомахът му се обърна и получи чувство, като че ли има пеперуда, която разтваря криле за полет. Беше чувал за любовният ‘’синдром на пеперудата’’.
- Добро утро! Няма ли да пътувате с автобус?- запита Веко с усмивка.
- Не, няма да пътувам, когато има лоши момчета, които ходят по краката ни. - заядливо отговори тя.
- Прощавай още веднъж, не бъди злопаметна!Добре де, за извинение те каня на кафе и на сладки „скалички” на морска гара. Утре в четири часа след обяд.
Тръгна, и като студент по медицина, учил биохимия и физиология, се запита, как и кога го е обладал хормона допамин или ендорфин? За коремната пеперуда знаеше, заслуга имаше фенилетиламин. Запомнил беше от прилежната подготовка за семинарите: лимбичната система в човека, организира емоциите на романтичната връзка. Покани я, да ли ще дойде на среща на гарата…? Чу в съня си, Стоя го канеше:”слизаме, гара Падингтън, побързайте моля”, имитираше гласа на кондуктора.
Прибираха се към хотела след дългия омайващ ден. Приготвиха се за СПА центъра и отидоха. След ободряващия релакс Стоя рече:
- Разполагаме с един час за почивка и имам изненада за теб!
Ей, тази жени все измислят нещо с повод и без повод - безгласно помисли Веко. Тук са вече. Погледна импозантната сграда на хотел Карусел - Лондон. Посрещна ги пиколото на хотела и те казаха повода за посещението. Не видяха откъде се появи униформен сервитьор от по - скромния ресторант, за който имаха запазена маса.
- Уелкъм, мисис енд мистър, при нас - каза младия мъж. – Заповядайте!
Качиха се по стълбата, която е реплика на печално известният Титаник. Ресторанта беше с традиционно за страната обзавеждане. Тиха приятна обстановка. Нежното изпълнение на струнният квартет галеше ухото, но не познаха кой е композитора на мелодията. Поводът за срещата им, каза Стоя, е годишнина от романтичното им запознанство, което също беше през юли, кандидат студентския месец. Имаха много вълнения и перипетии, но важното е , че живота е приключение, а любовта е нежна емоция, и това се случва, ако човек разкриете душата си и позволи някой да я докосне. Така душата се чувства жива и възкръсва, и това не е заради пари, вещи, власт, а е от взаимната любов.Така се случи и при тях, повече от 31 години са заедно, прелюдия на искрено приятелство, свързано с брачен, успешен съюз.
- За наше здраве! - произнесе тоста си дамата.
- Благодаря за приятната изненада! – доволно отвърна Веко.
Все пак усета за миналите в живота събития е право на емоциите на нежната половинка. Почувства пак, че му съхнат устата и езика, което трудно пропускаше уж готовите му думи, което го върна в годините назад.
- Благодаря, Стоя, за това,че близо до мен или по - далече, със или без нашите добри и признателни деца, ти беше добър диригент на пулта за нашето семейство! Дори и когато бъркахме нотите, след твоето почукване с дирижиращата палка по житейската партитура, ние влизахме в правилната хармония. Вродената сантименталност на Веко, го накара да почувства,че очните булбуси се запълват с влага. На кой хормон се дължи това? Има чувства - има сълзи. Няма значение сега, че има някакви човешки стимуланти в мозъчните полукълба, имаше знак за истинската любов и извървяна човешка сполука.