автор: gabrielle

***
падаща звезда –
и вятърът отнесе
писъкът на сова

***
Пепел в очите.
Фучат климатиците
и капят в олуците.
Тихи са птиците
и те
пият влагата на сухите
листа, миризмите
на пръст, изхабените
рози, празните
цветя и техните
несбъднати размножения – те
пак пият звъна
на
безнадеждна
вълна –
онази вълна,
пълна
с очакване, с празна
черупка
в дланта
дупка
в главата
чупка
в лъкатушната
пътека
на разхвърляните камъчета,
които гоним,
събираме,
броим
и мислим,
че ни водят към
сбъднати желания…


***
Пепел в очите
след дни отчаяние.
Пак чакаме
някой друг да реши
накъде ще
върви обрулената нация.
Как се надяваме,
как страдаме,
как искаме
да влезем в кожите
на онези, които избрахме,
на които вярвахме,
на които искаме да вярваме…

И не можем.

***
след последния трамвай –
куче души
захвърлена тротинетка