автор: Georgina

Не страдай, че е грубо времето,
изяждащо дъги от спомени,
провесило на остър клон
желанието да сме добри и смели.
Във бързата река има повече смелост,
в урагана има повече доброта,
отколкото извира от сърцето ми.
Когато дойде разсъблечено морето
да търси дрехата си в нашите крака
ще му се смеем, загдето
забравя, че е пясък тя.
Да си облечен в пясък е измамно
и по-добре да си предал
последната си златна мина,
отколкото да си успял
за себе си да я опазиш.
От кой ли? Не от Бог.
Единствен той събира глоби,
доброто е най-ценен влог.