автор: pepelqshka13

Връщам се много години назад във времето, когато бях дете. Живеех в пансиона във Вършец и учех в гимназията 6, 7 и 8-ми клас. Книгите ми бяха толкова любими и всяка свободна минута аз четях и се потапях в чудния свят на книгите.
В пансиона бяхме много деца от различни градове и села. Имаше и едно момче Гошо, който си беше родом от Вършец и той ми донасяше много и интересни книги да чета. Момичетата се опитваха да ме приобщят към тях в игра, но аз все бягах. Само Александра не се отказваше да ме включва в игрите си. Всички и казвахме Златка, златното момиче, така я наричаше майка И. И така, тя беше много буйна и лудуваше в разни игри, а аз не исках. Един ден тя започна да хвърля възглавница по мен, за да ме развесели и аз И отвърнах няколко пъти, но после слязох долу в занималнята, да си чета книгата. А Златка взела една възглавница и се качила на гардеробчето, което беше до вратата и е искала да ме уцели като вляза. А аз долу си чета, а горе като се е отворила вратата на спалнята, Златка е хвърлила възглавницата и е уцелила възпитателката. Със Златка учехме в един клас, а ваканциите си ходехме на гости. Тя е идвала на село в нас, но там нямахме приключения. И сега ще ви разкажа едно наше приключение, весела случка от зимната ни ваканция. Златка беше от село Балювица, но до там нямаше много автобуси, а и влака не минаваше през селото И. И така ние с влака пътувахме и слязохме на гара Бокиловци и тръгнахме пеша. Но не отидохме там, където е пътя за селото И, имаше и мост, защото ни беше далеч. И така решихме и тръгнахме напряко и вървяхме с по едно куфарче от мукава/такива имахме тогава/, но ти, читателю си млад и нямаш представа какви бяха. И ето ни, стигнахме до реката, в която бяха наредили големи камъни, като стъпала, за да се премине от другата страна на пътя. Златка реши да тръгне по камъните и взе и моето куфарче да пренесе. Тя беше висока и можеше да стъпи от единия на другия камък, а аз бях 1.50 см. и ме беше страх, че ще падна във водата. Аз не паднах, защото се събух и боса преминах реката в студената вода. Златка тръгна решително по камъните, но се пързоли и цамбурна във водата с двете куфарчета.. Посмяхме се и после мокри и премръзнали си продължихме по пътя към селото И. А като пристигнахме в тях, се преоблякохме и ни се искаше печката да прегърнем, която весело бумтеше и ни топлеше. А ние разказвахме на майка И и се смеехме от сърце на нашите патила със Златка. която много обичам!!!