автор: stanina

Толкова думи разпиля есента,
листопад милиони слова,
премълчани, неизказани,
изгубени в тишината.
Натежа от тайни земята,
погребани в отлетялото
с птиците лято.
И разплака се, ливна дъжда
да отмие скръбта,
пороят повлече словата
някъде към безкрая.
Остана след тях празнота
и безвиновна вина,
че пропуснал си
несподелени любови
и красота...