автор: ringo

Започва чуден ден - да пееш просто!...
Събуждат ме с целувки и закусвам.
Довечера поканили сме гости.
Голям купон от сутринта предчувствам.

На паркинга – колата ми обрана!
Но няма как, на работа ще ида.
И пренебрегнал всякаква забрана,
във трафика се пускам – невалиден.

Глобяват ме за превишена скорост.
Във службата пък шапката ми скриват:
Съгласно разпореждане „отгоре”
от първи бройката ми се закрива.

Натрясквам се от мъка. До припадък.
След полунощ решавам да си ходя.
Бе, що така? Асфалтът не е гладък!
Измислили са нещо нова мода.

На ъгъла сношавам се със стълба
и после дълго лампата се клати.
През зимата нощта е страшно дълга
и сякаш няма съмване!... Егати!...

Във вкъщи моята с тиган ме чака...
Замах и... Рухвам възнак във антрето...
Потрепват конвулсивно двата крака...
Забравил съм да прибера детето!...

Лежа безмълвен, неподвижен - също.
Край мене стъпки се разхождат...
Да се завърнеш в бащината къща,
луната на небето щом захожда!...

Ще ме изпратят с вяло „Бог да прòсти!”
и няма вече слънцето да видя...
А имах си мечта!... И тя бе проста –
с усмивка от света да си отида!...