автор: Albatros

Лятото издъхна и се свлече възнак в прегорелите треви.
С жълто шалче, с дрипаво елече есента в корията върви.
Спря и кукувицата да кука – тишина навред се възцари.
Своята проскубана перука листопадът метна вдън гори.
Тихо във корубата си куха гаснат рой светулчици по мрак.

Бухал нейде "У-ху-хуу!" избуха из мъглата – вълна на дарак.
Облаците мъкнат мръсни дрипи върху трън и глог и бучиниш.
Нито да извикаш "Ой-ла-ри-пии!", ни къде глава да подслониш.
Твоят ден година не нахрани, тъй ще си умреш – един голтак.
Зимата към теб протяга длани! – да те приюти във пряспа сняг.