Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DarkLady
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14041

Онлайн са:
Анонимни: 437
ХуЛитери: 1
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНаричане...
раздел: Любовна лирика
автор: felisia

Мъжът ми трябва да е, като старо вино,
да ме опиват сладките му устни
и даже снежна буря да се вихри във душата ми,
да ме притегли, да ме топли, да не пуска
ръцете ми, които са студени,
които нямаше в чия ръка да се притиснат,
които винаги се справяха сами,
без помощ
и без ласка
и без грижа.
Мъжът ми трябва да замайва с поглед
и цялата във него да потъвам,
да стигна чак до дълбините на душата му,
от там да не желая да изплувам,
защото там утихва лудата ми жажда,
до днес минавах само през пустини,
напукаха се устните ми алени
пресъхнаха очите ми красиви.
Мъжът ми трябва да е като живата вода
защото сто пъти без жал са ме убивали,
и само с него да почувствам, че се раждам
да вади но̀жове, които са забивали
в гърдите ми-две бледи пълнолуния,
които се покриваха със рани
и само неговата обич да лекува
докосвайки ги с много чисти длани,
в които няма похот и поквара,
в които вените пулсират с кръв гореща,
които връщат бавно топлината
във крехкото гнезденце на надеждата.
Мъжът ми трябва да е тихият ми пристан,
след бури от сълзи, в които съм се давила
и само той да бъде онзи фар,
чрез който пак да видя бряг.
И пак да дишам, пак да съм щастлива
и пак гласа ми да звъни, като милувката на чанове
и пак да вярвам във красиви приказки
в които принца винаги остава...


Публикувано от anonimapokrifoff на 08.12.2022 @ 11:53:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   felisia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.02.2023 год. / 05:46:33 часа

добави твой текст
"Наричане..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.