автор: ringo

В полето лятна буря се изви,
глухарчето притисна към земята...
Полегнаха уплашени треви...
Небето огнени стрели замята...

Трептеше слабичкото му телце,
при всеки страшен гръм изригнал...
Дано до тъничкото стъбълце,
гневът небесен да не стигне!

И ето – най-подир се изваля...
Лежаха в локвите тревите...
Небесната каруца отгърмя,
а вятърът зад планините скри се...

В полето - като след ужасна бран –
полòмени дървета, голи клони...
Животът сякаш бе погребан там,
прегазен от безбройни легиони...

Привдигнаха се мокрите треви,
успели във калта да оцелеят…
Да бе кошмарен сън, но не, уви -
навред пречупени стъбла белеят!...

Поклащаше се с тънко стъбълце -
глухарчето, треперещо и малко…
Невинно, крехко като стъкълце,
след бурята - обрулено и жалко...

От фино украсената глава
с ефирни парашутчета-цветчета,
не бе останала дори следа,
след вихъра изпратен от небето!...

Добре, че след година с пухкав цвят
отново то ще украси земята -
от семенцата ще възкръсне пак...
Какво би бил светът без красотата?...