Омагьосан кръг.
И ме няма в себе си.
И представа нямам
искам ли да се намеря.
Безполезна плът.
И безкрай изцеждане.
И протегнатите длани -
жарки тръни. Нервно парят.
От съчувствие,
задължено някак
да насочи сешоара
срещу клепките-пожари.
От присъствие -
опакован блясък.
Съдържанието стара,
светла приказка разказва -
пак ме води
по окръжностите. Сплита
тънка, мрежеста дантела -
остаряла, мека дрипа -
я прилепва
безадресно към очите,
като прах. Кога отнела
е сянката ми, без да пита,
онази жажда…