автор: BAIGEZAN

Криволи покрай реката
необъхтана пътека.
А по нея ний с жената
криволим полека-лека.
Ту ще камъче настъпим,
ту във локва ще цамбурнем
и ,аха, да се изкъпем
и по сухо пак се втурнем.

Накъде ще ни насочи
таз пътека, хич не знаем,
но я следваме със почит
и за изхода нехаем.

Я кажи ни, хей пътеко,
къде тръгнала си ти?
,,С мен ще стигнете далеко,
докрай вашите мечти!"