автор: Albatros

... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време – и с другото, което предстои,

изпадам пред лъжата в бесен тременс – и не рисувам с розови бои,
покорен роб на Истината свята, изричам я – на всякаква цена! –
готов да я платя със Свободата! – за нея бих загинал на война,
да ви обичам? – и Отвъд ще мога, че Пътят без любов е адски къс.
Вървя – смирен по друмите на Бога, и тихо мъкна своя честен Кръст.