автор: pepelqshka13

Ето, днес аз най-после излязох на терасата и чакам изгрева на слънцето. Навън е облачно и малко хладно, птиците чуруликат с омайни трели, но някъде нависоко те летят.
Облаците са в тъмни краски, сиви и тъмносиви, почти черни, но има и сини и тук там и бели, а измежду тях зърнах една частичка от слънцето. На хоризонта облаците се розовеят и аз го чакам да се пребори с облаците и да засвети с омайната си светлина и топлите му лъчи да докоснат нежно земята и мен самата, чакаща го да изгрее всеки миг. Тъмносивият облак се оформи като Сфинкс, гордо и величествено, а около главата му има ореол от светлина, на фона на синьото. И навсякъде покрай него, започна да се очертава все повече светлина, която радва моята душа! В дърветата под терасата ми, кацат врабчетата и весело чуруликат и ме радват те. Слънцето най-после из под облаците изскочи и светна в небето и ми зарадва сърцето! Да посрещаш изгрева на слънцето, да гледаш как всеки миг небето и облаците се променят в какви ли не цветове и фигури и слънцето полека изплува от хоризонта. По-хубаво от това няма! Моята приятелка Рай ме кръсти: - Посрещачката на изгреви и аз съм щастлива от това! Че мога да се наслаждавам и изживявам всяка сутрин изгрева на слънцето и раждането на новия ден с голяма радост и вълнение, обич и преклонение пред Вселената!!!