автор: Marta

Орляк. Чудна думичка. Вчера видях цял орляк врабчета. Сигурно бяха двайсетина. Врабчета като пухкави трохи на прага на невидимата зима. Не знам защо в езика ни няма друга подобна думичка за дребни птички...
Мислех си като ги видях защо няма дума - врабяк! Не че ми харесва особено. Нито пък ще звучи добре "Врабяк врабчета"... Виж "орляк"! Какво невероятно, какво изумително нещо е езикът български! Нещо-вещо! Ято си е ято. Него винаги виждам във формата на клин - вклинява се в небето. "Орляк" звучи красиво, в жълто-червено и някак (извън произхода) не я свързвам с орли - те са самотни и горди, летят соло, извисени почти до слънцето, не си ги представям на групи...Но пък врабчета и косери, синигери и чинки... Пчелояди! Изключително красиви прелетни дребни птички - и те така групово пристигат от Африка през пролетта и отлитат в края на лятото... Всички познати ми дребни птици и дечица са на орляци по улиците и небето на езика ни. Орляк... Обичам да въртя тази дума, вчера прехвърча в ума ми и току пърха, да я извадя, да я пусна... Напоследък честичко мисля за сняг. Мисля си за снежинки на рояци, на орляци и ята, докато от седмица навън дъждът досадничи, кръстосва улиците и мрънка неразбрано под безнадеждно увесения си нос на чийто край задължително виси една капка в която се оглежда врабче :)