Каква снага! Направо чудо!
Очите ми останаха във нея!
Сърцето ми затупка лудо,
по-бързо да я съблека копнея!
По хълбок легнала, невинна,
на слънце кротичко заспала...
И като ток през мен премина
ищах за стройното й тяло.
С нарастващ трепет я оглеждам,
докосвам с поглед, не със длани.
Тя сред красавиците се нарежда!
Не мога безразличен да остана!
Представям си: посягам нежно...
насладата наум предвкусвам...
Самата красота и свежест!
Не, няма как да я изпусна!...
Със магданоз, оцет и олио,
и сол, и лук ще я покрия!
А после... О, прекрасна моя!...
Изпиваш не една ракия!...