автор: YOTOVAVA

Любовта няма нужда от фрази,
от клишета и гръмки слова.
Ако можеш, докрай ще опазиш
всеки допир, за който живях,

всяка ласка и шепот – разпален
от трептеж на дъждовна бреза.
Някой ден ще си ида по залез,
подир твоята бавна сълза.

Ако все пак за мен я отрониш,
чуй ме? – тихо ти казвам: – Здравей!
В светлината край теб ще съм спомен
в дитирамб на ранил чичопей.

В разцъфтялата дрипава шипка
или в сръкчето крехко на хвощ,
ще съм здрачът по стръмния сипей,
предвещаващ безлунната нощ.

Ще съм тук и когато заспиваш,
или буди те изгревът нов.
Вечността е безумно красива.
Ще съм с Бог – И това е любов!