автор: Kiki_Niki

Студено. Вратата затворена. Пламък,
от огън илюзия - без топлина.
Завесата спусната. Жалък и малък
денят си отива. Без новина.

Затварям очи. О, не! Светлина,
от мета вселена, дошла със съня.
И виждам те там. Надежда една
мигом ражда се в мен. Набирам, звъня.

Здравей! Ало, кой е? - не ме разпозна...
Някой свой!-отвръщам и край...
Събуждам се стреснат и чувствам вина.
Защо се събудих? Издъних се, май...

Отварям очи. И да, тъмнина...
И няма луна, и няма звезди,
телефонът, обаче, премигва едва -
пропуснал съм нещо - звъняла си ти.