автор: rajsun

Всеки има своя подпиралка,
аз имам две: бастун и химикалка.

Животът стана нещо нехудожествен,
не мъжествен, а парично мръсен.
Подкарва те с човешкото си множество,
без да пита кой си ти, какъв си.

Не го е еня, че си с болни стави
и не можеш тъй, на тъгъдък,
да претърчúш деня. И изоставаш,
и няма сила, и не стига дъх.

И само за приятната милувка
на добрия срещен суховей,
бавиш крачка, спираш за минутка –
уж, че се развързала обувката! –
за едно приятелско “здравей”.

Колкото да си поемеш стих.

И – нататък. Скъп товар понесъл:
мúсли за деца, жена и дом...
Куцаш. Гледай другите къде са!
Куцай, куцай, куцай на бегом!

Но ще кажа, както рекъл оня,
бързайте, пък аз ще ви догоня...