автор: Albatros

Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.

Неотлетели птиченца на юг,
как дишат във омразите си върли?
И кефят се във Twoo и във Facebook,
защото тамо пъпът им е хвърлен?

Любовни стихчета на килограм.
И псевдо социални финтифлюшки.
И нейде на небето – аз си знам,
се кефят Вазов, Яворов и Пушкин.

И аз забивам в Нищото петѝ.
И камъни във мен небето кърти.
Когато цял един Народ крещи,
не знам защо поетите са мъртви.

И чудя се защо ли им чета
безкрайните словесни пируети?
България умира за света
в бездарността на своите поети.