автор: BAIGEZAN

Навън е вятър, тъмно, влажно.
Снегът се стели в полумрак.
Отхапвам от мезето блажно
и чашата надигам пак.
Седя, снежинките играят
свой танц, навярно рокендрол.
Да, те не искат и да знаят
какво се случва в моя хол.

А аз надигам си стакана,
мезето ръфам със охота.
Веч пия втора, трета кана
и разсъждавам за живота.

И, натежал от чувства чисти,
в леглото лягам мълчешком.
А вън снежинките сребристи
с любов обгръщат моя дом.