автор: mariq-desislava

Студът е дълго отлаганото
намерение на зимата
да се притаи в паяжинния ти дъх,
миломое,
а ти все още не достигаш
снежните рамене на недовършената есен.

Под драскотините на тишината
времето е прясно издълбано
и с преобладаваща променливост -
идва и си отива, щом така си реши,
но не може да попречи да се извисява
античния глас на камъните,
които пеят неизменно за теб.

Нека ласкавият мрак продължава
доволно да се смее
зад всеки ъгъл.
Навлезеш ли обаче
в тъмните чертози на светлината -
дръж ме близо.
Още по-близо.
Да се довършим.
С любов.