Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 456
ХуЛитери: 0
Всичко: 456

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтахимия на настроението
раздел: Есета, пътеписи
автор: veselinvasilevmd

Няма човек, който да не знае или поне да не е чувал за Алхимията като предвестник на науката химия. Известни алхимици са я ползвали за лечение на болести, за превръщане на обикновени метали в злато и сребро
Идва и ерата на истинската химия, явява се един Менделеев, който И колкото и странно да звучи за получаване на еликсир на продължителен живот съчетан с любов, постоянно настроение между хората, независимо във вихъра на младостта ли са, или са в зрялата възраст на родителското опекунство.систематизира откритите дотогава химични елементи. Новите понятия, периодичен закон и периодична система подреждат елементите в определен ред. Науката обяснява превръщането на едни химични вещества в други и ги нарича химични явления.
А какви явления управляват хората на различна възраст, с различни интереси на различно интелектуално ниво?Ами тези категории хора, едни много учили и оформили голям мозъчен заряд, а други учили и недоучили, но искат да мерят в живота ниво с тях.
При всеки химичен процес протича химично явление и се наблюдават характерни признаци като промяна на цвета, отделяне на топлина и светлина, отделяне на газ, утаяване. Все признаци за човека при ежедневно възприятие на непознатото познание. Нека не забравяме, че в основата на всички градивни химични процеси стоят по-малките атоми и по-големите молекули.
Взаимоотношенията на хората се изразяват в сложни химични процеси, точно чрез тях се заформят видовете човешки емоции.
Какво е допамин? Това като химия е катехоламин от групата на биогените амини.А ролята му в човешкият организъм е хормон, който дава на човек настроението и удоволствието. Силната връзка между двама души се дължи именно на допамина. При комбинация с друг хормон окситоцин, създават изключителна феерия на настроението на човешката личност.
Кой освен химията получава вълшебният пеницилин, животоспасяващ хиляди хора? Открива го Флеминг, но докато изкристализира в истинската субстанция минават повече от 10 години на упорита работа на химични връзки и съединения. И така от репликата на учения „Странно” е създаден Краля на лекарствата.

Между шест и осем годишна възраст, боледувах много често от сливици. Изпитах върху себе си лечението с краля пеницилин и новото лекарство стрептомицин. Педиатърът ми ги предписваше три пъти на ден на осем часа мускулно. Слагаха ми ги не като на всички в дупето или в поликлиниката, а в бедрата, редувайки ги, и то у дома. Имах и представление преди това. Понеже манипулацията беше доста болезнена, отивах в края на леглото и започвах да скачам като на батут, главата ми почти опираше тавана и не можеха да ме усмирят. Докато се уморя и ме приклещят. Лекарствената комбинация беше силно целебна, за пет-шест дни се излекувах и тръгвах на училище, дори и с настроение от модерната химия, беше с болка, в бедрените мускули, но след това идваше здраве, и кеф ти игри, бели и свобода.
Манифестациите бяха абсолютно задължителни, дори отивахме по рано с настроение отколкото на училище, имаше сутрешна репетиция. В пети-шести клас вече знаехме, че преди официалната манифестация престоявахме в странична улица повече от час. От двете страни на улицата имаше едноетажни и тук там двуетажни къщи с красиви цветни градинки. По това време нямаше малки бутилки с вода. Добрите хора, а те всички бяха такива си отваряха вратите за децата и се пиеше вода от външните чешми, от детските шепички. Изненадата идваше от състрадателни и обичливи хора към децата.Те не бяха сигурни от сутрешно бързане дали са успели да закусят и за тях приготвяха пресни алангички и джи-джи папа, традиционни шуменски закуски. Поднасяха им ги със сладко от смокини или дюли предварително настъргани, чиито кристалчета блестяха на слънцето. Вкусотии в устата и истинско настроение за детските душички.
Годините на юношата са период от живота, които се търкалят стремително, като химична атомна орбитала, чиито електронен облак събира събития отразява ги, преживяваш ги и вървиш напред като неопределен неутрон без заряд.
Минал, още неотшумял абитуриентският бал и един ден получаваш писмо. Повиквателна за отбиване на редовна военна служба. Надлежно описано къде, кога и с какво да се явиш и най-отдолу дописано, изненадващо ”не е нужно да бъдете остриган нула номер”.
В казармата нямаше пренасяне на камара камъни сутринта, от източния край на плаца до западния и след обяд обратно, както описват това военно деяние някои уважавани български писатели, оставили в съзнанието им негативизъм, насадила в тях трайна тъга, в житейската метафизичност. Под строй влизаш в класното помещение и учиш 4-5 часа и то всеки ден, освен когато се обучаваш на военна подготовка. И войника стана отличник по бойната и политическа подготовка. И късмет, при вътрешни състезания се класира за бъдещите реални бойни стрелби с ракети. И тогава и по-късно, не разбрах дали от системно учение заслужих това и имаше ли значение политическата ми подготовка. Но в мен остана трайно стрелбата на зенитно ракетния полигон в пустинята недалеч от град Астрахан. По показатели с ракета тип Двина: въздух-въздух, поразихме всички цели и бяхме Първи сред всички участници от Варшавският военен съюз. Истинско войнско, заслужено настроение.
Още нещо приятно ми е останало от казармата, което споделям с настроение.Често като бях дневален около полунощ идваше един стар войник с книги, тетрадки и моливи и ми заповядваше:
- Новобранка, лягай да почиваш. Дай лентата на дневален, продължавам смяната ти.
Към пет часа сутринта старшията ме събуждаше, слагаше ми лентата и започваше да ми чете дописки до армейският вестник, стихове, кратки и по дълги разкази, добре описващи случки, разбираеми. За единия казах, че не го разбирам, какво иска да каже, ставаше дума за жена на име Мария.Той го прочете, замисли се. На следващия ден ме намери и го прочете с нова редакция.Така се запознах с тромпетиста, поета, писателя и добрият, интелигентен човек Борис Христов от Перник. Сигурен съм, че повечето от вас познават творчеството му.
Неусетно изминават младите буйни години, ти си като един електрон.А всички ние разпределени като електрони влизаме в химични орбитали и образуваме електронни конфигурации. И така след отбиване на военният дълг към отечеството, вече съм студент, гордост за милите и всеотдайни родители. От майка си знам, че като малък съм боцкал „болните” листенца с карфица, за да оздравеят, а там където не са били зелени, съм ги изрязвал, защото това е било болно и заразно место. Като студент имах приятел Цачо.Той пишеше стихове. Веднъж ме взе със себе си в кафето на Софийски държавен университет днес СУ” Св.Климент Охридски.” На масата ни имаше възрастен човек, с козя брадичка, облечен със сиво палто с реглан ръкав, което не събличаше. Шал увит около врата, който от време на време разхлабваше. С писклив глас даваше наставления на младежите , които му показваха творенията си. Чувах думите му ”добре, дай го за публикуване! Не, не, тук ще трябва да го пипнеш! Не, тук не е добре, вложи още чувства!’’Това беше Радой Ралин или както всички го наричаха почитателно с умалително име Ралко. След това той тръгна, и нашата група след него. На булеварда пред университета се зададоха тъмни волги. Той разпери ръце и каза:
- Деца, качете се на тротоарите да минат другарите.
Малко по надолу по посока на Орлов мост ни спря пред една помпозна триетажна къща и изрече:
- Тази палата не е строена от една заплата.
Искахме да вървим още с него за да чуваме ”бисери”, но той ни нахока да си отиваме и да се подготвяме за утрешните студентски лекции и семинари.
Ако като студент химически си бил сравнен като неутрон, идва и този ден, когато си абсолвент, след това ти връчват и диплом за медик, вече си истински протон, имаш задължително разпределение. Е, само за три години, но го изпълняваш. Не станах музикант, такси-шофьор и всякакъв друг, да избегна вменената ми служебна лекарска повинност. Отидох и работих в селски здравен участък, че и повече от 3 години. Скромно отбелязвам, че тук научих много практически неща от медицината.
Химията се развива бързо и достига високи нива, във връзка с нея възниква и биохимията, която е пресечната точка на биологията и химията. Биохимията открива, разработва, проследява новите химични вещества наречени невротрансмитери, които развиват и оформят не само персоналното развитие и настроение, но както казва известен психолог, дава направление на определена персона, в превод от латински маска,чрез която се показвате пред външния свят. Моята персона се реализира в областта на медицината и така почти петдесет години. Спирам да занимавам любезният и търпелив читател, позволете само една кратка история. На сутрешна визитация млада родилка мургавелка се обръща към акушерка и казва:
- Акушерке, пък аз имам много силни болки от хемоглбина.
Всички се спогледахме и засмяхме, това са клетки от кръвта и не се усеща болка. След като показа къде е проблема, разбрахме, че става дума за хемороиди, венозни възли на изхода на дебело черво, които много често се подуваха, postpartum и бяха неприятно болезнени. На другата сутрин жената беше по-добре. Този случай стана анекдот за отделението, който още от сутринта ни носеше настроение в работата.
Всеки човек ежедневно живее с познанието, което е натрупал в себе си.Ако не чувстваш нищо, не се вълнуваш, не споделяш как ще създаваш настроение за себе си и за околните. Миналото ти трябва да живее в настоящето, и да създава ежедневно креативност, душевност и целомъдрие. Повествованието, искам да завърша със цитат от признатия психоаналитик К.Г. Юнг: Аз не съм това, което ми си е случило. Аз съм това, което избера да бъда.
Postpartum: lat/след раждане/

06.09.2022
гр. Шумен Веселин ВасилевMD


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.11.2022 @ 11:20:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   veselinvasilevmd

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
332 четения | оценка няма

показвания 42612
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"химия на настроението" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.