автор: Albatros

... фентъзи, реал – и примитив,
три в едно, аз – вашият Валери,
чудя се защо съм още жив? –
и какво светът във мен намери,
в скучните ми рими на кило,
тях защо ли Господ ми ги сипе? –
в трите бири, в тъпото мерло,
дето си го смуча сам на припек,
в морното ми тяло на старик –
братец на египетските мумии,
в думите на български език –
с тях поне разтягам ви локуми,

в книгите, които съм прочел,
в книгите, които съм написал? –
никой не успя с бодлива тел
да залости светлата ми мисъл,
под дъжда – скиталец без чадър,
вечно влюбен в невъзможни елфи,
толкова наивен и добър,
дайте да се щракнем в миг на селфи! –
в тъй несъвместимия живот
сред пари, облаги – и заслуги,
даже да изглеждам идиот,
здрасти! – като мене няма други.