На този бряг летувам от години..
Сред баби, татковци, деца,
девойки палави по монокини,
от слънцето с обагрени лица.
Девойките подреждам по значение,
задавам си един въпрос:
Коя ще ме изкара от забвение
и вдигне с мен среднощен тост?
Но, само със въпроса си оставам...
Слънцето пече тъй яко,
че ,продължавам да се излежавам,
намазан с тоалетно мляко.
Та, слънцето си е в небето,
под мене пясъкът хрупти,
до мене плиска се морето,
а аз съм идиот почти!