автор: pepelqshka13

Обичам ли те, аз не зная. Чудя се и се мая и все гадая ли, гадая. Щом аз вечер заспивам с твоя образ в сърцето, сънувам те до мен, а сутрин твоето име е първото нещо, което в главата ми се върти и ми нашепва:
Обичай ме ти! Искам да си винаги до мен, да те докосвам нежно с ръце, да те прегръщам и да усещам как бие твоето сърце. Да ходим с теб на разходки в гората, сред природата. Да спим под звездите, на килим от мека трева, и уханни билки и цветя. Да гледаме луната и звездите и да мечтаем за живота, за любовта и радостта, за всичките човешки неща, които ни радват сърцето и душата. Обичам ли те, питам аз Звездите? О, да - те ми отговарят. Обичам ли те, питам и Луната? А тя загадъчно ми се усмихна с нейното - да в небето. Питам и Слънцето, изгряло на небосклона? А то ми с лъч един изпрати своето да на хоризонта. Обичам ли те, питам и Облаците? А те сърце ми изрисуваха и да написаха. Обичам ли те? И Вятърът питам? А той косите ми дълги разроши и листата разхвърля и ги подреди в да сега. Обичам ли те? Питам и Земята? О, да каза ми тя. Обичам ли те? Попитах и Огънят, а той две сърца от пламък сътвори, които в едно се сляха. Обичам ли те? Питам и Дъжда, а той ми ромоли и ми нашепва: - да, да, да. Обичам ли те? Питам и Снега, а той снежно сърце сътвори и неговото: - да, да, да, моето сърце с обич стопли. Ооо, толкова много сърца и толкова много Да, значи те обичам! А сега попитах и сърцето мое и душата ми вечна и те ми нашепнаха: - да, да, да. Обичам те! И не е лъжа! А истина една, вечна като любовта!!!