Сега ще ви разкажа за моята работа като Секретар на Читалището в родното ми село. Аз, където и да съм работела, съм си обичала работата от сърце и душа и И се отдавах всеотдайно...
Но от всичките ми превъплъщения от работник в разсадника "Ландос" в Пловдив, касиер-отчетник, шлайфист, шлосер, даже свещи правехме за осветление по едно време в завода ни и какво ли още не... Най-любимата ми работа беше в Читалището от 1980 до 1984 година. За тези четири години, аз се потопих в този интересен и вълнуващ живот, пълен с много хубави и интересни преживявания... Моята стая беше много голяма и срещу вратата в дъното ми беше масичката и грамофона с много плочи, калорифера ми и бюрото ми и една голяма заседателна маса на средата. Имаше и две големи мивки, на едната сложих стъкло и наредих малките саксии с цветя, а големите бях наредила на гардеробите отгоре. А вътре бяха носиите на децата от танцовия ни състав дрехите-реквизит за самодейния ни театър. Когато децата репетираха на сцената, аз наливах вода в дамаджана и на почивката идваха в моята стая, давах им закуски и вода. Аз ги обичах и те мен. С децата откривахме сеитбата и жътвата с ритуали, песни и танци... За жътвата ми донасяха един голям сноп житни класове от нивата и аз плетях красив венец сплетен от класовете и със разноцветни рози оплетен. Там на нивата поднасяхме венеца на комбайнера-първенец, а той го закачаше на комбайна си. Имаше речи от Профсъюзите и програмата от децата. После се качвахме на комбайна и се снимахме там, заобиколени от ширналите се житни поля... Празнувахме какво ли не с децата и 1-ви юни-Ден на детето, ден на самодееца, откривахме пролетта и правехме седенки като в едно време... В голямата зала в десния ъгъл слагахме декор една камина, изрисувана от художника ни Митко. Вътре в камината беше сложено едни дърво и на него беше закачена кука с котлето, а вътре царевично брашно и качамилка, с която се прави качамак... Председателят на БЗНС, облечен в ямурлик бъркаше качамака, а огънят му беше една светната червена крушка под наредените като клада дърва... По стените бяхме накачили носии и тъкани неща от нашите баби... До камината имаше плетен лъжичник и вътре бяха дървените лъжици. На камината бяхме закачили няколко върви нанизани червени чушки, даже и едни опинци и шарени плетени чорапи. Там бяхме наредили и синии/кръгли ниски масички/ и на всяка имаше различни ястия и питки и картонче за кой празник са и така децата научаваха всичко това. В левия ъгъл бяхме направили миндер, като в минало време и беше постлано с тъкан чаршаф в бяло и червено и красива бяла дантела, направено от баба ми Гена... Бяхме наредили и красиви възглавници и шарено-тъкана люлка, в която лежеше една голяма кукла... Спас цигуларя свиреше и пееше, Райна и леля Рашка пееха хубави народни песни, а Муцунка ни разсмиваше с хумореските си и всички бяха облечени в носии и закичени с китки. В моята стая правехме репетициите на самодейния ни театър и през почивката си казвахме вицове или някоя интересна случка и се смеехме със сълзи в очите... Ето я едната случка с дядо поп и баба попадия... Те имали много патици и един ден баба попадия изхвърлила вишните от вишновката в двора при патиците и когато влезли в двора всички патици лежали като мъртви и не мърдали. Тогава дядо поп се разпоредил, да ги оскубят на сухо, да не изгубят перушината им и си легнали...а на сутринта дядо поп излязъл на двора и викнал на баба попадия: - Бабо попадийке, ела да видиш нашите патици си идват по бански от реката... В Читалището ни идваха много изпълнители и състави и никога не беше скучно, всеки ден беше едно малко приключение. Там за първи път ми целуна ръка Кайчо Каменов. А вторият мъж, който ми целуна ръка, когато се запознахме, беше Емил Димитров. Той беше земен човек, не надменен и разговаряше с всички нас. Той имаше божествено излъчване и аз съм щастлива, че го срещнах там в Читалището ни, аз една обикновена жена с чудно-необикновена съдба!!!