автор: Marta

Дъждът обул е лачени чепици
и танцува блестящо по Богориди.
Гларусите,
накацали под стрехите,
го следят с кръгло жълто око
насмешливо.

Гларусите очакват дъждът
да се подхлъзне по тротоара -
да си навехне поне крака,
да изкуцука до светофара,

да мине на жълто - нали!-
те ще изръкопляскат
и да се метне в морето от моста -
барабар с обувките бляскави.

Гларусите само това чакат,
за да се разкикотят -
даже се мушат в ребрата -

Ххаххааааа! - видяхте ли го как скочи?

Този изискан дъжд,
този джентълмен
с огледални обувки,
потъна в морето съвсем
без следа ...
Като целувка!