автор: pepelqshka13

Здравейте, скъпи деца от близко и от далеч. Сега баба Емилия ще ви разкаже чудна приказка, за Феята Феерия. Живяла тя в далечни времена в един град, наречен Лунносияние...
Тя била нежна и красива, с тънка снага и с дълга коса, в която била нежно-зелена панделка вързала. Очите И светели в изумрудено - зелено с весели пламъчета в тях, а усмивката И била пленителна и завладяваща. Щом тя се усмихнела, всичко засиявало и хората забравяли лошата си страна, усмихвали се и вършели много добрини. А има и приказка една: - "Че каквото повикало, такова и се обаждало."... или "Каквото посееш, това и ще пожънеш." А баба Ванга, нашата пророчица е казала: - "Направи добро и го хвърли в морето и не го търси, то самичко ще намери пътя и пак при теб ще се върне." Да вършиш добрини не става насила, щом не го желае твоята душа / вътрешната ти същност./ И така Феерия обожавала всичко в живота си: - Благодаряла на слънцето за топлите му слънчеви лъчи, на дъжда за благодатното напояване на земята, на облаците за прохладата в топъл слънчев ден, на вятърът за възможността да духа и да ни разхлажда и пренася навсякъде по света семена от чудни растения и плодове... На снега за снежната белота, покрила света и за радостта на децата от пързалянето със шейни и ски и снежните човеци, усмихнати и с морков за нос, застанали там на пост с метлата и кофа на главата... На реките с бистрата вода и рибките в тях, на чудните поточета с ледено студена и вкусна вода, утоляващи жаждата ни в летен зной... И на Бог създал за нас всички тези красоти! И на себе си дори, че обича всичко това и много го цени! Но освен доброта, по света има и много лошотия, завист и черни мисли, които превземат душата на някои хора и те вършат само злини. И така в този хубав град Лунносияние живеел един такъв човек, с черно и зло сърце, който мразел Феята Феерия и искал тя да е нещастна, да плаче и да не се усмихва никога вече... Черноглед се казвал той и името много му прилягало. Щом видел някъде добро, в зло го претворявал и се радвал, че наранява някоя добра душа. И така той решил да проследи една вечер Феерия по нейния светъл път, да я плени, в окови да окове и в страшна тъмница да я захвърли. Където слънчев лъч не прониквал, птичките не пеели и вятър не духал. Било черно, страшно и там той я заключил с девет катинара, сама без храна и вода. Но нали Феерия си била добра душа, всички я обичали и всякакви животинки идвали при нея, носели И плодове и водица и тя не била гладна и жадна. Тя им пеела песнички и много им се радвала, а те я прегръщали и милвали. Сресвали И косата и заплитали в косите И скъпоценни камъни, от джуджетата в планината донесени... И тъмната килия светвала, като елха и огрявала всички кътчета и всички били много радостни и щастливи! Черноглед ходел навред по земята и само да видел някой, че се смее и радва, веднага му вгорчавал живота с лоши думи, злъчни подмятания и подли действия. Той си мислел, че светът е негов и трябва да бъде по негово подобие, зъл, тъмен и страшен. Но любовта, светлината, добротата, съпричастието, помощта, радостта, веселието, великодушието и слънчевата душа... Това били деветте ключа, които отключили деветте катинара и ето я Феерия е вече на свобода. Още по-красива, великолепна и сияйна от преди. Тя била накичена не само със скъпоценните камъни, а и със своите добродетели, които докосвайки хората и техните души ги правели по-добри и така светът станал по-добър, човечен и щастлив! Ще се запитате сега, къде ли Черноглед се запиля, щом Феерия се появи...? Нейната светлина го заслепи и той като прилеп се залута и в най-тъмната и дълбока пещера и там се свря със своята черна и тъмна душа! Всички се радваха и благодаряха на Феерия, че ги е спасила от страшния Черноглед! И запяха и затанцуваха и весело лудуваха, и не три, не седем, а девет дена яли, пили и се веселили... Докато не дойде едно от джуджетата от приказката за Снежанка и им се скара: - Оооо, до кога вие ще ядете, пиете и веселите? Я, станете и на работа се хващайте... Животът не е само веселба, а и работа, вижте нас, седемте джуджета, как копаем руда в планината... И аз... И той... И тя... И те... И ти... Чу ли...? Приказката вече се свърши...И от детето в мен, малката Емилия, усмивка и прегръдка, Обичам ви!!!