Отвикнах аз да бъда ням педант
и да обгрижвам вятъра със ласки.
Под пръстите ми - жалък музикант,
животът да се лее в неми краски.
Потърсих красотата сред солта
на хиляди обветрени морета
сред скелети на риби. В пепелта
на кроткия Везувий и на Етна.
Останах ням ценител на живот,
китарата захвърлил на тавана.
От сухата палитра ми остана
ваксата ѝ черна и хомот.