автор: pepelqshka13

Здравейте приятели, познати и непознати. Загубих се някъде в лабиринтите на болестите ми спането и будуването по нощите...
Ето моята случка с летенето, която сътворих на 7.9.2018 година...Дъщерята и внучката бяха в Кипър на работа и ми пратиха пари, да платя сметките. В къщи останахме само аз и Емилиян. Аз му бях майка и баща и баба. И така отидохме на центъра и платихме сметките, хапнахме си в градинката по една пица и тръгнахме към спирката. Но някаква муха ми бръмна в главата и в близката книжарница ме привлече. Исках да потърся чанта на Емо за училище. Но всички бяха скъпи по 100 и повече лева. И аз без да си свалям очилата, тръгнах към стената, там имаше наредени още чанти. Хванах една да И видя цената, но тя видя моята цена... Като пристъпих усетих, че нямам опора, а съм във въздуха и започнах да се премятам кълбо напред, по стъпалата до долу, а на най-долното стъпало, главата ми звънна силно от удара и най-после се спрях, легнала там сред ученическите пособия и книжарските стоки в склада им... Докато летях надолу, се виждах, някъде отвисоко и отстрани, как летя и се премятам, като в някой екшън филм. Разплаках се от болка, а Емо стои горе и ме гледа уплашено. Дойдоха две жени, продавачката и една клиентка, която мисля, че е медицинско лице. Тя ме накара да правя някои неща, колко пръста виждам, да я стисна с лявата, после с дясната, да направя няколко крачки. После двете ме подкрепяха и ми помогнаха да се изкача по стъпалата. Поседях малко в книжарницата и с помощта на Емо отидохме при личния. Той ме прати на снимка, защото още там с падането получих голям оток отзад на главата, а ме болеше и гърба. Като се прибрахме, болките ми се засилиха, като дишам и говоря. Дойде Бърза помощ и ме закараха в болницата и се оказа, че имам счупени няколко ребра и ме включиха на система. Синът ми Ангел и внукът ми Диян много ме гледат и се грижат за Емо. Въпреки силните болки, хуморът не ме напуска и се смея на тази ужасна случка. Даже с моите приказки успях и докторите да разсмея и да погледна на моето злополучно летене откъм смешната му страна... Това е моята история за летящата Емилия... А сега ви пожелавам всичко хубаво, да сте живи и здрави, много радостни, удовлетворени и щастливи!!!