Аз съм родена Пепеляшка и
цял живот те търся принце мой,
къде ли си сега? Но нямам аз
кръстница-вълшебница...
С пръчка магическа, каляска
да сътвори, лакеи, кочияш дори.
А мен да преобрази от дрипавата
Пепеляшка в красива принцеса...
Със сияйни одежди и златни пантофки
и дълги блестящи коси. Аз съм си все
още със скъсани дрешки и овехтели
съвсем и все така обичам...
Да се в пепелта аз търкалям
и на мекичко и топло да спя,
завита със скъсана, но топла
черга, любима една...
Понякога излизам за малко
и все се надявам някъде да
те срещна, но има ли...?
Принцове все още...?
На бял кон да летят и вятърът
да вее в ушите и да развява косите
дълги на принца и неговия плащ,
май това е само един мираж...
Но някъде там далече, може би си ти и за мен
да мечтаеш, за една Пепеляшка, дрипава и с
пепел изцапана, но с добро сърце и душа
сърдечна, която ще ти бъде вярна и вечна!!!