На живота теслата му остра
сръчно дяла сюжетите пъстри,
всяка болка умело залоства
с ключа́ от челичена вяра.
Стръкче обич в сърцето разлиства,
диша с алвеоли на доброто,
в ириса на грейналата синева
с красотата на душата свети.
Заковава със конски пирони
грешната същност на всеки порок,
съвестта си чиста нахранил
от всеки земен житейски урок.
В хамака на отминалото време
люлее спомена за свойта младост
на една любов до гроба верен
и на святата елейна мъдрост.