автор: pepelqshka13

Часовникът ми дрънна и в главата ми звънна мисъл една-щура идея...Облякох си клинче и ей я и блузонче красиво и си пея...
Аз съм малка и красива и си вързах панделка, като самодива...Косата ми дълга се вее и аз боса тръгвам на разходка. Избирам мек и неасфалтиран път и стъпвам по меката трева...от кога го искам и си мечтая за това, да усещам с босите си крачета меката трева и топлата земя. И щастлива, с усмивка на лицето и с изгрева на слънцето тръгвам. И вървя по поляната до Спортната зала, там лайка си бера, после продължавам до "Зора". И там има поляна с различни билки и цветя... И ето ме, по пътеката за "Кауфланд". Тук открих бял и жълт равнец и още билки, познати и непознати...Правя обратен завой и си тръгвам към нас... И така аз вървя, вървя, вървя... с босите крачета, с усмивка на лицето... С радост в сърцето, щастлива съм и моето вътрешно Аз иска да полети до незнайни висини...